Изследване с тема“Предизборни нагласи на старта на кампанията за Президентски избори 2026″ е провела агенция „Алфа рисърч“ в периода 24 септември – 1 октомври 2026 г. То е публикувано в сайта на агенцията и е реализирано със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Проучването на „Алфа Рисърч“ очертава три ясни тенденции и две възможни изненади:
Тенденциите:
Отчетливо по-нисък интерес към президентските в сравнение с парламентарните избори от 19ти април тази година. Към края на септември около 2 млн.400 хиляди – 2 млн.600 хиляди избиратели изразяват готовност да отидат до урните, което според списъците на ЦИК от над 6 млн. 600 хиляди избиратели, означава около 37% избирателна активност.
Сигурен балотаж. С много висока степен на вероятност няма да бъде изпълнено нито едно от двете условия, необходими за избор на президент на първи тур – над 50% избирателна активност и над 50% подкрепа от гласувалите.
Водеща позиция за двойката Йотова – Вълчев (44.5%), следвана от Гюров – Кандев (26.1%). На трета позиция с 10.5% са кандидатите на Възраждане Костадинов и Волгин. Всички останали 24 кандидат президентски двойки се разполагат в диапазон около и под 3 на сто от гласовете на твърдо решилите да гласуват.
Няколко допълнителни щрихи очертават основанията за тези тенденции. Главните мотиви на хората, които не желаят, или се колебаят дали да гласуват, са съсредоточени в две основни групи – „разочарование от всички политици“ (41.9%) и „липса на кандидат, който да ме представлява“ (25.6%). Първият мотив е характерен за голямата група на традиционно негласуващите, вкл. за такива, които отидоха до урните през април, но вече са отново в редиците на разочарованите и дистанцираните. Вторият мотив доминира при привържениците на ГЕРБ, ДПС и част от десните избиратели, които не се чувстват представени от никого от кандидатите в сегашната надпревара. Тъй като демотивацията е свързана с политическото предлагане, а не просто с процедури, или кампания, тя трудно може да бъде преодоляна. Пред кандидатите по-скоро стои задачата да активизират лоялните партийни, или ценностно ориентирани избиратели, за да не допуснат рязък спад на активността, който би могъл значително да промени настоящото разпределение на силите. Още повече, като се има предвид, че дори 30 на сто от твърдо решилите да гласуват не са докрай убедени в своя избор и биха могли да го променят до 25 октомври.
Възможните изненади:
- Рязък по-нататъшен спад на избирателната активност, в резултат от силно нарастващите икономически притеснения на българите, евентуални негативни кампании, тип черен ПР, или от неочаквани събития. В условията на социална несигурност подобни процеси лесно могат да отблъснат от участие мнозинството българи, неидентифициращи се с конкретна политическа сила. Срив на избирателната активност под 2 млн. души сериозно би разместил електоралните и политически пластове, тъй като ще засили ролята на твърдите ядра и мобилизацията през социални мрежи.
- По-координирано поведение на избирателите на ГЕРБ и ДПС. Към момента и при двете партии е налице разнородно поведение на симпатизантите им. Приблизително половината декларират отказ от гласуване. Останалите обаче имат интересни траектории. Малко под 30 на сто от гласувалите за ГЕРБ-СДС избират Гюров, двойно по-малко – Йотова, а около 5 на сто – Костадинов. При ДПС съотношението е 1.5: 1 в полза на Йотова. И двете партии не се намират в цветущо електорално здраве, но традиционно те имат силни структури и дисциплина. Ако официално, или неофициално бъдат призовани да подкрепят определени кандидати, може да сме свидетели и на по-големи изненади, особено в условия на ниска избирателна активност.
