„Алфа Рисърч“: Йотова води, но губи подкрепа

Проучването на Алфа Рисърч на финала на предизборната кампания за президент и вицепрезидент на Република България очертава няколко по-важни промени в сравнение с нейния старт:

• Лек ръст на избирателна активност  – докъм 40% при 37 на сто  на старта на кампанията. Анализът показва, че не толкова самата кампания, колкото атаките с дронове по търговски кораби в българската икономическа зона и разгорелите се дебати по този въпрос поставят по-ясен и по-близък до обикновения българин фокус върху геополитическите дилеми. Което логично води до повишаване на интереса към изборите. Още повече, че гарантирането на националната сигурност е сред основните функции на българския президент.

• Кандидат-президентската двойка „Йотова – Вълчев“ запазва водещи позиции, но регистрира статистически значим отлив на избиратели. В края на кампанията готовност да я подкрепят заявяват 41.1% от твърдо решилите да гласуват.
• Двете основни двойки опоненти „Гюров – Кандев“ (28.3%) и „Костадинов – Волгин“ (12.8%) повишават своите резултати. На фона на покачването на напрежението в Черно море, по-висока чуваемост са постигнали онези кандидати, които са станали изразители на по-ясни и категорични позиции.

• Следващите три места, макар и на голяма дистанция, се заемат от Р. Василев (3.9%), И. Христанов (3.6%) и И. Михайлов (3.4%). Те също бележат ръст на подкрепата в хода на кампанията.
• Допълнителният въпрос, който Алфа Рисърч зададе за оценка действията на правителството след атаките с дронове, хвърля допълнителна светлина върху тяхното влияние в предизборната кампания. 19% са на мнение, че кабинетът е реагирал напълно адекватно. 37% обаче смятат, че е трябвало да търси по-активно съдействие от ЕС и НАТО, а 24%, че е било необходимо да спазва пълен неутралитет. Тези нагласи обясняват защо това неочаквано събитие от типа „черен лебед“ е довело до регистрираното в проучването усилване на подкрепата както на проевропейските, така и на евроскептичните опоненти.

• По отношение на А. Гюров ефектът е в привличане на част от колебаещите се избиратели и по-висока мобилизация за гласуване. По отношение на К. Костадинов и другите кандидати от този спектър – поляризацията води до привличане на бивши гласоподаватели на Прогресивна България, което от своя страна снижава общата подкрепа за г-жа Йотова.

• Налице е значително по-висока стабилизация на вота за предпочитания от избирателите кандидат. В края на септември всеки трети заявяваше, че може да промени избора си. През изминалия месец всеки пети вече е взел решение, а само 17 на сто заявяват, че ще решат в оставащите до изборите дни. Най-висок дял сред тях имат гласувалите през април за ДПС и ГЕРБ, следвани от далите гласа си за Прогресивна България. Както като относителен дял, така и като профил това е една не малка и същевременно доста разнородна група. Дори и половината от нея да отиде до урните, промени в съотношението на силите  могат да се наблюдават до финала на изборния ден.

Изследването е проведено в периода 18 – 22 октомври 2026г. Публикува се на сайта на агенцията и е реализирано със собствени средства. Проучването обхваща 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.