Посетителският център при крепостта Ад Путеа, с. Рибен, община Долна Митрополия организира летни занимания за деца от 7 до 12 години в часовете преди обяд. За формиране на група са необходими минимум 8 участници заедно с възрастен ръководител и предварителна уговорка. Входът за заниманията е свободен. Камен Христов, уредник в посетителския център, разказа за читателите на posredniknews.com за разнообразните дейности на открито и закрито в климатизирана среда. Какво вълнува момчетата и момичетата – бойните униформи или дамските тоалети, има ли общо животът на археолога с филмите от поредицата Индиана Джоунс и кои са инженерните и архитектурни чудеса на римската култура, за всичко това разказва увлекателно и вдъхновяващо Камен Христов.
– Разкажете ни за крепостта – кога е открита, кога започват проучванията?
Камен Христов: Самата крепост е обитавана от около 5000 г. преди новата ера, по време на Праисторическия период. Продължава да бъде населена някъде до XIV век, когато България пада под турско робство. Тя не винаги е била точно крепост, първоначално са живеели праисторически хора, като в последствие е живяло тракийско население, като от I хил пр. н. е. е хълмът, където е разположен е използван за извършване на различни култови дейности. По-късно се превръша в римска крайпътна станция, някъде около IV в. сл. Хр., която се намира на пътя Via Traiana – от с. Гиген, Улпия Ескус и продължава до Филипопол, днешния Пловдив. Самите разкопки на крепостата започват през 2013 г., те са спасителни. Продължават за сега до 2017 г. Първоначално е открита кула бург (бел.ред.: В римската военна терминология малки, самостоятелно укрепени пунктове и по-малки крепости по границата (лимеса) много често са наричани бург), като след нея са проучени и части от други помещения. Открити и са бронзов съд, лампа, като формата на дръжката ѝ с е рядко срещан тип на пантера. Също е намерен и съд, който е ползван като мярка на различни култури, житни, не за течности. Нарича се секстариум. Освен това са открити много монети от III-V век. Има и обков за врата, брадва, горял сандък, пълен с жито и много други находки, които в момента се намират в Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен. Разкопките първоначално са започнати от екипа на Регионалния музей Плевен, от Петър Бънов, Владимир Найденов и Мартин Дяков. Те проучват в този състав до 2016 година. Тогава разкопките са поети от професор Сергей Торбатов, Биляна Торбатова от Национален археологически и Исторически музей към БАН, София, както и от Петър Бънов – РИМ Плевен. През 2017 година разкопките продължават под ръководството на Венко Иванов, Соня Лазарова, Петър Бънов от РИМ Плевен.
– От колко време провеждате летни занимания с деца и какво представляват те?
За първа година по-официално ги провеждаме. Принципно имахме и миналата година с посещения на местни деца от селата Рибен, Подем, гр.Тръстеник, читалищата от гр. Тръстеник и с. Победа. Нашата идея е през лятото от сутринта до обяд да има посещение на крепостта. На място ще научат малко повече за обекта, ще направят нещо като сутрешна разгрявка, да се посъбудят. В последствие ще продължим дейностите долу около посетителския център, там има паркинг и ще проведем различни състезания. Ще има игра на дама и други изненади. След това ще се преместим вътре в посетителския център, където ще продължим с презентации, свързани с крепостта Ад Путеа и древната Римска империя. Освен това имаме занимания с глина, рисуване и с восък. Децата могат да си направят восъчни печати, много е интересно. Като имате такива печати, по-хубавите ще останат за тях, другите ще ги преработим, ще ги използваме за грамоти след това. Монети все още не сечем, но може да се замислим по въпроса…
Вие сте бакалавър археолог. Какво ви вдъхнови да се занимавате с тази наука, има ли общо между Индиана Джоунс и истинската археология?
Между Индиана Джоунс и истинската археология няма нищо общо! Но проблемът е, че Индиана Джоунс ме подлъга да запиша археология (смее се). А археологията ми се стори интересна като специалност. Обичам историята. И просто предпочетох преди 13 години, като завърших средното си образование, да продължа в тази насока. Самата специалност няма нищо общо с филма. Който иска да записва, да не се подлъгва по филма. Изискват се доста усилия и стабилно учене за нея. Има занятия по различни древни езици, които не се говорят днес, като латински, древногръцки. Освен това има много история. През лятото се провеждат разкопки. Който не е издръжлив на жегите, нека се замисли. Не искам да плаша никого, това е съвет, защото има практики, където условията обикновено не са най-леките.
Срещате ли деца на заниманията, които се вълнуват от история?
Има деца, за които много е интересно, просто са личи по очите им, защото те не спират с въпросите. Има и малчугани, които четат много, това ме радва. Пазим си и рисунки са от заниманията. Оставяме ги на децата. Има си отделен кът, на който се показва какво се случва. Също който има изработена някаква фигурка от глина, може да си я вземе или да я остави. Повечето деца си взимат изработката. Почти всичко изложено е направено от нашите посетители. Те с гордост и най-вече с усмихнато лице остават своите материали.
Във Фейсбук профила на обекта публикувате интересни с картинки с текстове – как е изглеждал римски апартамент, типични антични прически. Показвате ли и подобни неща и на заниманията?
Камен Христов: Римски прически все още не правим. Тези публикации във Фейсбук са част от нашата дейност. Искаме да са по-интересни за аудиторията, представени по забавен, увлекателен начин. Целта ни е да стигаме до повече хора, да не е само суха материя. Чрез разказа за апартамента показваме как е било организирано пространството тогава и да знаят хората, не само децата, че реално светът ни не започва от днес. Много преди нас хората са живели по сходен начин, ползвали са сходни материали и игрите им са били същите, почти същите, които се играят днес. Разказваме, естествено, за римската баня. Това е част от презентацията, показваме различните помещения. Даже ги насочваме, ако имат възможност към останки във Варна, там има големи терми, да ги посетят, да видят. Това е едно от инженерните чудеса на древните римляни. Освен това им разказваме за акведуктите, какво всъщност представляват. Обясняваме, че те са вид мостове, но основната функция на акведукта е, че най-горе има един канал, който превежда водата от едно място до друго.
Има ли разлика в това какво вълнува момчетата и какво вълнува момичетата в презентацията?
Разбира се, че има. Особено когато се покажат римските войници, така наречените римски легионери. Момчетата, разбира се, започват да си представят, че те са такива, искат да пипнат репликата на римския меч, римския щит, римската броня. А дамите или момичетата, като видят облеклата на римските жени, си представят как един ден ще пораснат и ще ги носят.
Разговаря Виолета Кръстева
