Промените в ГПК вече са на вниманието на правителството
С тях ще се сложи край и на запорите
Медии, журналисти или обществени организации ще имат право да настояват за отхвърляне на иск срещу тях, а съдът да се произнесе до седмица, ако делото е за сплашване и тормоз. Запори върху сметките им ще се допускат само когато искът е подкрепен с категорични писмени доказателства. В случаите, когато съдът установи, че целта на съдебния процес е смачкване и заплашване на медията, ще бъде посочвано в диспозитива на решението, така че да стане публично известно.
Това са част от предложенията за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), подготвени от Министерството на правосъдието, които преминаха обществено обсъждане и предстои да бъдат разгледани от правителството и внесени в Народното събрание. Възможно е да се случи още тази седмица, пише 24 часа.
Новите текстове са опит да се спрат или поне ограничат SLAPP делата, известни и като дела шамари, набиращи скорост у нас през последните години. Основната им цел е тормоз и мачкане на журналистите. Обикновено първата крачка е да се предяви огромен иск, да се поиска и наложи запор на сметки на медията, така че тя да бъде финансово обезкървена. Срещу “24 часа” са водени не едно и две подобни дела.
Допреди десетина години темата не беше сред най-коментираните в Европа. Ситуацията обаче се обърна през 2017 г. с убийството на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, разследваща съмнения за корупция сред бизнес и политическите среди в своята страна. Оказва се, че до деня, когато бомба избухва в автомобила й, срещу нея са заведени повече от 40 дела.
След седем години дебати на 11 април 2024 г. бе приета Директива 2024/1069 за защитата на хората, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или дела, с които се злоупотребява. Една от целите на директивата е да се осигури защита на журналистите, издателите, медийните организации, хората, сигнализиращи за нередности, защитниците на правата на човека, синдикалните организации, творците, научните изследователи от дела, които се започват, за да им се забрани да говорят
България, а и други държави се забавиха в синхронизирането на нашите закони с директивата. Крайният срок беше 7 май 2026 г. Затова преди седмица от ЕК съобщиха, че започват наказателна процедура срещу нас и още 13 държави. Дава ни се срок от два месеца, за да кажем какви мерки сме предприели.
От правосъдното министерство припомниха, че са готови със законодателните промени, предстоят одобрението от правителството и внасянето им в парламента.
В ГПК се въвежда нова глава, озаглавена “Производство поради публичното говорене на ответника” (тоест този, срещу когото се води делото – б.р) дава дефиниция на “публично участие”. Това е изявление или дейност на физическо лице или дружество при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информацията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия по въпрос от обществен интерес.
“Въпрос от обществен интерес” пък е този, който засяга правата и законните интереси на обществото в области като: основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда, климат, дейности на лице, което е публична фигура в обществения живот или частния сектор. А също така въпроси, обсъждани пред законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местната власт, сигнали или информация за корупция, измама или други престъпления и нарушения.
След завеждане на иска или в първото заседание по делото журналистът или издателят например, срещу когото се води то, може да поиска отхвърлянето на претенцията.
Съдът трябва да се произнесе в рамките на седмица
Ако решението е, че искът е неоснователен, той дава още седмица срок на този, който започва делото, да обясни защо всъщност го води. Съдът в закрито заседание ще преценява дали делото се води, за да се защитят накърнени интереси, или за да се накаже медията. При тази преценка ще се вземат предвид следните обстоятелства. На първо място- равнопоставени ли са силите. Например за журналист или медия е непосилно да се брани в съда срещу мощна корпорация, която разполага с огромен правен екип. След това ще се преценява размерът на иска и дали той съответства на твърдяното засягане. Обикновено исковете срещу медиите са в огромни, непосилни за тях размери. Всеизвестен е примерът с иска за 1 млн. лв. срещу “Медиапул”. И друг много важен елемент – не се допуска запор на сметки, ако няма убедителни писмени доказателства. Това е много съществена поправка, защото характерно за делата шамари са запорите, които се налагат по тях.
Съдът пък има две две седмици, за да излезе с решение след последното заседание. Типично за делата шамари е, че те са протяжни, водят се по две-три години, така че да може медията да бъде максимално изтощена. Сега с промените се прави опит тази практика да бъде прекратена.
