Работа с високо заплащане. Покана за пътуване. Предложение за помощ. Ново начало. Днес трафикът на хора рядко започва със сила – много по-често започва с доверие, измама и надежда. Именно затова това тежко престъпление остава трудно разпознаваемо, а зад всяка цифра в статистиката стои човешка съдба.
На 30 юли светът отбелязва Международния ден за борба с трафика на хора – ден, в който си припомняме, че съвременното робство продължава да съществува и че неговите жертви могат да бъдат наши близки, приятели, съседи или колеги.
Трафикът на хора остава едно от най-тежките нарушения на човешките права. Той е престъпление с висока латентност, транснационален характер и все по-голяма способност да се адаптира към социалните, икономическите и технологичните промени. Все по-често трафикантите използват интернет, социалните мрежи и приложенията за комуникация, за да достигнат до потенциалните си жертви чрез фалшиви обяви за работа, привидно легитимни посредници или емоционална манипулация.
През 2025 г. в администрацията на Националната комисия за борба с трафика на хора са постъпили 61 сигнала за предполагаеми случаи на трафик на хора. По тях са идентифицирани формално или неформално 89 жертви – 56 жени и 33 мъже, включително деца.
Сексуалната експлоатация остава най-разпространената форма на трафик – 31 случая, следвана от 30 случая на трудова експлоатация, при която се наблюдава нарастващ брой мъже сред пострадалите. Установени са и случаи на принудителна просия, принуждаване към извършване на престъпления, продажба на новородени, както и трафик с цел отнемане на органи, тъкани и яйцеклетки.
Особено тревожна остава уязвимостта на децата и младите хора.Все по-често първият контакт с извършителите се осъществява онлайн, а доверието се изгражда чрез социалните мрежи, приложенията за комуникация и фалшиви профили. Наред с това нараства броят на гражданите на трети държави, които стават жертви на трудова експлоатация на територията на България.
През последните години България отчита значителен ръст на трудовата миграция, което създава и нови предизвикателства пред превенцията на трафика на хора. Успоредно с тази тенденция се увеличава и броят на случаите, при които са установени индикации за трафик на хора и експлоатация сред граждани на трети държави. Националната комисия за борба с трафика на хора неформално е идентифицирала 11 граждани на трети държави през 2024 г., а през 2025 г. броят им нараства до 34.
Засегнатите лица произхождат от Туркменистан, Филипините, Кения, Нигерия, Израел и Индонезия.
Най-често установяваната форма на експлоатация в тези случаи е трудовата експлоатация. Данните показват, че с увеличаването на трудовата миграция нараства и рискът от трафик на хора и експлоатация. Това подчертава необходимостта от навременна превенция, по-добра информираност както на работниците, така и на работодателите, както и от ефективно взаимодействие между институциите за ранно разпознаване, идентифициране и защита на потенциалните жертви.
В същото време значителна част от пострадалите никога не достигат до официална идентификация. Страхът, зависимостта от извършителите, липсата на информация и недоверието към институциите често възпрепятстват търсенето на помощ. Все по-често специалистите работят и с жертви, преживели тежки физически и психически травми, които се нуждаят от продължителна медицинска, психологическа и социална подкрепа.
През 2025 г. Националната комисия за борба с трафика на хора продължи да развива държавната политика в областта на превенцията, закрилата на жертвите и междуинституционалното сътрудничество. В страната функционираха седем специализираниуслугиза подкрепа на жертви на трафик на хора, финансирани изцяло от бюджета на Комисията, а 36 пострадали лица получиха специализирана помощ и закрила.
Успоредно с това НКБТХ и местните комисии реализираха мащабни превантивни дейности в цялата страна. Само през 2025 г. над 21 000 души участваха пряко в обучения, информационни кампании и инициативи, насочени към безопасната трудова миграция, онлайн рисковете и превенцията на всички форми на трафик на хора. Повече от 500 специалисти – социални работници, полицаи, магистрати, педагози, инспектори по труда и здравни медиатори – преминаха специализирани обучения за ранно разпознаване и подкрепа на жертвите.
През 2025 г. беше поставено началото и на процеса по транспониране на новата европейска директива за противодействие на трафика на хора. Предстоящите законодателни промени ще разширят обхвата на престъплението с нови форми на експлоатация, ще засилят защитата на жертвите и ще отчетат нарастващата роля на информационните и комуникационните технологии при извършването на това престъпление.
Борбата с трафика на хора не е отговорност само на институциите. Тя изисква активността на цялото общество. Всеки информиран човек може да разпознае риска навреме, да предотврати престъпление или да помогне на човек, попаднал в експлоатация.
На този 30 юли Националната комисия за борба с трафика на хора призовава гражданите да бъдат бдителни към съмнителни предложения за работа, пътуване или посредничество, да разговарят с децата и младите хора за рисковете в интернет и да не остават безучастни при съмнения за трафик на хора.
