Плевен през чужди очи

Автор: Ана Постълуейт

Богатството от различни националности е едно от нещата, които най-много харесвам в град Плевен. Не трябва да търсиш дълго, преди да намериш някого – дали студент, бизнесмен или връстник – който да не е с български корени. Затова искам да ви покажа каква привилегия и какво удоволствие е да живеем в такъв разноцветен град. Чрез интервюта с някои представители на други националности, които познавам, ще ви споделя перспективата към живота тук на тези хора, предизвикателствата от преместването в нова среда и някои от хубавите аспекти от това, да си чужденец в Плевен. Опознаването на такива хора е полезно както за тях, така и за българите. Не всички могат да пътуват по света, но чрез приятелство със съсед или колега от друга страна, те си обогатяват културата и знанията за местата извън България. Събития като традиционния Ден на народите в Медицинския университет и Корейския фестивал през август 2026-а са страхотни възможности да опознаем културата и да научим повече за нашите нови, временни или постоянни съ-плевенчани. Тази тема е важна за мен, не само защото аз съм такава, но защото е важно да се отнасяме един към друг не с предразсъдъци и надменност, а с приятелство, искрен интерес и подкрепа. Ако започнем да опознаваме тези хора в нашия живот и търсим начини да ги подкрепим и подпомагаме в тази чужда и странна за тях, особено в началото среда, може не само да се окажем с нов приятел, но и с ново разбиране за широкия свят.

Темата за първите впечатления е много интересна. Например, представете си, че идвате от друга страна. След като за първи път сте стъпили на българска земя, оглеждате се любопитно около вас и като възприемате всички особености на град Плевен, първото нещо, което виждате, e гледката на хора, возещи се в каруца, теглена от коне… в кръгово кръстовище. Първата ви мисъл навярно ще е: „Еха, не осъзнавах колко старомоден е този град!“.

Сигурно повечето от вас, четящи тази статия, живеете в Плевен от по-дълго време и знаете, че всъщност градът ни не е толкова старомоден. Но човек, който никога не е бил в този град или държава, не осъзнава тази реалност, докато не е стоял малко повече време сред плевенските коли и шофьори. В този случай първото му впечатление може да се окаже много далеч от реалността. Същото може да се приложи за чужденците в град Плевен – както и тяхното първоначално мнение за града може да се променя, така и нашето мнение за тях. Затова ще споделя четири различни перспективи на чужденци, живеещи в Плевен. Ще видим как и в четирите случая техните гледни точки са уникални и различни.

Събеседниците ми не са овладели напълно българския език и им беше по-спокойно да говорят на английски, затова интервютата в статията са преведени.

Анекдотът, който използвах в началото, е действителен случай от живота на Кеми, студент в медицинския университет в Плевен от три години. Родом от Нигерия, Кеми е израснала в Абу Даби, столицата на Обединените арабски емирства. В сравнение с живота там, Кеми определя живота в Плевен като много различен. Не само че някои от храните и земеделските култури, с които е свикнала, не се отглеждат тук, но в България самото общуване е предизвикателство.

„Понеже не владея съвсем български, трудно ми е да комуникирам успешно. Понякога не говоря колкото искам, защото нямам правилните думи да се изразя“ казва тя. Кеми сподели, че за нея и приятелите ѝ любими места са центърът, молът и различни ресторанти в града. „Много оценявам общността тук. Понеже Плевен е по-малък град, всички са си по-близки. Това е чудесно да изграждаш взаимоотношения“. Тя също добави, че по-лесно е да се придвижи от едно място до друго, понеже може навсякъде да ходи пеша. Но Кеми също сподели, че макар че повечето хора тук не създават проблеми, някои от тийнейджърите понякога са много груби към чужденците. На Кеми и приятелите ѝ им се е случвало да бъдат замеряни с яйца, докато се прибирали в квартирите си. Това е само един от случаите, при които чуждестранни студенти са били тормозени от нахални младежи. И често, когато студентите докладват тези инциденти на полицията, не получават добра обратна връзка. Затова се чувстват нечути и игнорирани.

Друга жена, с която говорих, също има трудности с езика. Манди е от Корнуол, Англия и живее със съпруга си в село Староселци от една година. Първоначално дошли само да се видят с приятелката ѝ, която ръководела център за спасяване на кучета. Но по думите на Манди, бързо се влюбили в местността и си купили къща в селото близо до Плевен.

Тя много обича да помага с кучетата и времето в Плевен е по-приятно за нея, понеже в Шотландия, където е живяла преди, дните са кратки и дъждовни. Тя призна, че бавно учи езика и винаги, когато се връща след гостуване у дома, установява, че е забравила и малкото български, който е владеела. Но макар че ѝ е трудно да свикне с толкова различен език, Манди е упорита. „Винаги ще има предизвикателства, дали преместването ти е до друго място в същата държава, или в съвсем нова страна. Но не се бой!“, съветва тя други чужденци като нея. И казва още: „Просто действай, защото можеш да си намериш приятели навсякъде. Трябва само да положиш усилия“. Съседката на Манди, въпреки бариерата, оформена заради различните езици, е оказала голяма помощ и подкрепа на двамата англичани. Често си общуват, използвайки Гугъл преводач, и винаги когато има нещо като ремонт на улицата например, съседката ги информира, понеже те не могат да четат известията на български. Друго нещо, което Манди харесва за Плевен, е че навсякъде има нещо на английски и дава пример с концерта „We will QUEEN you“ по-рано тази година.

Като всеки чужденец и въобще някой, който живее на тази планета, Евгения е имала смесица от лоши и добри преживявания с хората в България. Тази беларускиня в юношеските си години е отишла да учи в САЩ, където среща съпруга си българин. Семейството живее в Америка около 15 години, докато целият свят не се преобърна заради Ковида през 2020-а.

Осъзнали колко важна е подкрепата на роднини, които живеят наблизо, скоро след тази криза двамата с децата им се преместили в Плевен, родният град на съпруга ѝ. Различията били огромни. Евгения обясни, че хората в САЩ са много по-отворени и по-приятелски настроени и всичко там е било по-голямо. Когато пристигнала в България, не била свикнала с пътищата и културата на шофиране. Изправила се е пред много грубост и неловки мълчания в работата си като счетоводител и в началото ѝ било трудно да намери общност от чужденци като нея. Но след време разбрала, че освен такива, които не проявяват разбиране, има и много добри хора тук. Това се случило, когато едно от децата ѝ преживяло тежък инцидент, след което се наложило да прекарат доста време в болница. Първоначално били посрещнати хладно, но българските лекари оказали абсолютна подкрепа и помощ. „Беше чудесно, че успяха да се намесят и да ни помогнат в наистина труден момент,“ казва тя за преживяното. „Просто отнема време да свикнеш. Първо има културен шок и мислиш, че хората са студени. Но когато ги опознаеш, наистина ти се отварят“.

Джоел, студент пета година в Медицинския университет, има много интересна перспектива. Както и другите споменаха, за него различното за Плевен е било това, че е толкова по-малък град от познатите му места. Джоел е от Индия, но е живял в Саудитска Арабия. Той не само идва от „истинска пустиня“, където е драстично по-горещо, но там има много малка вероятност да срещнеш познат ей така на улицата. В Плевен винаги трябва да си готов да видиш някого, когато излизаш. Този аспект е бил нещо много ново за него и първоначално му било трудно. Мисля, че всички интроверти (какъвто съм и аз) бихме се почувствали по същия начин. Но Джоел призна, че това всъщност се е оказало много полезно, понеже го подтикнало да излезе от черупката си. В интервюто ми с него следното нещо ми направи голямо впечатление. Питах го дали би променил нещо за живота и преживяването на чужденци в този град. Отговорът му беше: „Много хора в Плевен, особено по-възрастните, мислят, че студентите са тук, само за да се научат и да си тръгнат възможно най-скоро. Но има много студенти, които наистина харесват града. Дори биха искали да се върнат, след като завършат следването си. Те не са тук само защото искат да учат и после да се махнат веднага, защото мразят всичко в това място. Когато някой българин тръгне от това предположение, между двете страни има напрежение, защото нито един от тях не харесва другия. Но много студенти харесват това, което са намерили тук, харесват общността. Затова, ако подходят към студентите като към бъдещи свои съграждани, начинът, по който някои българи виждат студентите, и отношението им към тях ще се промени“, убеден е Джоел.

Наистина има много предизвикателства да си чужденец в Плевен.

Различно е и трудно, когато ти си различен от мнозинството, но Джоел подчерта, че е така и за хората от другата страна. Може да е странно за българин, който среща за пръв път чужденец, и точно толкова – за студента, който среща българин. Според Джоел обаче негова отговорност е да се приспособи към живота тук. Той каза, че ако чуждестранните студенти се опитат да се запознаят с хората, да разберат тяхната култура и обичаи, а не да налагат своите, ще им е по-лесно в тази чужда среда. А относно българите – ако те осъзнаят, че може студентите да искат да се нагласят към плевенската общност, по-лесно ще им бъде да приемат различията.

Говорих в началото за първи впечатления и колко измамни може да се окажат те. Често имаме такива впечатления за чужденците. Виждаме някого отдалеч, забелязваме, че е от различна раса или култура и там спира интересът ни. Изобщо не се съобразяваме, че този човек е индивидуална личност, със свои интереси и виждания и че може и той да мисли по същия начин за нас. Понякога това се дължи на предразсъдъци, драги читателю. И тези предразсъдъци ни пречат да изградим добра и качествена връзка с другия човек. Когато най-после ги оставим настрана и положим усилия да се запознаем с този „странник“, научаваме, че той не е чак толкова различен от нас. Даже се интересуваме от това, което има да каже. В крайна сметка, може да се окаже, че приятелството ни с този нов човек е благотворно и за нас, и за него.

Но как да постъпим? Как да се отнасяме с хора, които са различни от нас? Един мъдър човек веднъж каза: „Отнасяйте се с другите така, както бихте искали да се отнасят с вас“. Когато срещнете чужденец, опитвайте се да гледате през неговите очи. Подхождайте към него не като към някой екзотичен и странен индивид, а като към личност. Съобразявайте се с неговите преживявания и бъдете готови да помогнете. Ако искате пример, помислете за съседката на Манди. Друг пример за услужливост даде Джоел, като ми сподели, че не се сърди, а напротив – за него е полезно, когато някой учтиво му поправя българския, защото по този начин той се учи да говори правилно. Кеми пък спомена, че веднъж някой ѝ направил комплимент за чантата ѝ и така започнал непринуден разговор.

Привилегия е да живеем сред толкова много различни хора. Длъжност ни е като граждани и хора да ги посрещнем с разбиране и подкрепа. Има много, което може да научим един за друг, но никога няма да знаем, ако не опитаме.

Този материал е създаден в рамките на инициатива „ГРАЖДАНСКА ЖУРНАЛИСТИКА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.