Стайко Мурджев постави пиеса на плевенска сцена

Поредна премиера е подготвил плевенският театър. На 18 април ще бъде представен спектакъл по пиесата“Картини от една екзекуция“. Неин автор е британският драматург Хауърд Баркър, режисьор на постановката е Стайко Мурджев.

Това е първият проект, който Мурджев осъществява на плевенската сцена.

На пресконференция той сподели пред журналисти, че текстът отдавна, цели 15 години е лежал в неговото „редакторско чекмедже“, а той искал да я направи още когато е бил студент.

Сега е намерил подходящото време и място. Мурджев отбеляза, че според него драматично-кукления театър „Иван Радоев“ е високопрофесионален театър с изключителна трупа и Плевен трябва да се гордее с тези актьори. „Тази трупа има умението да влезе в един много високо интелектуален текст, да го разшифрова, разкодира и прехвърли през рампата към зрителя. Актьорите правят така, че спектакълът да бъде зрелищен и изключително интересен във времена, в които теми като изкуството и противопоставянето на изкуството и политиката са много важни, но никой не отваря дебат за тях“.

Пиесата прави особен коментар на това какво е изкуството – докъде е пропаганда, докъде е истина, докъде е фикция. Мурджев задава въпроса: Свободни ли сме в изкуството си? Свободни ли сме като творци или трябва постоянно да се съобразяваме с политкоректното говорене? Когато възпяваш една битка, трябва ли да засегнеш всичките нейни аспекти? И какво е битката всъщност? Тя екзистенциален проблем ли е или политически, или е хибрид между двете.

„Модерността на представлението е в монтажа му. Тази пиеса има много тясна връзка с локалния контекст на Плевен. Аз я избрах специално за Плевен“, каза още режисьорът Стайко Мурджев.

За пиесата Мурджев съобщи, че е написана през 80-те години на миналият век. Авторът е не само драматург, той е и сценограф, и режисьор. Действието се развива във времената на Ренесанса във Венеция и там една художничка получава от държавата поръчка да нарисува битката при Лепанто. Тя рисува това, което иска, а не това, което ѝ е поръчано от политиците. И тук се случва големия взрив между изкуство и политика. 

Режисьорът отбеляза още, че в представлението не се казва: тези са добри, а тези са лоши, а се задава въпросът възможно ли е изкуството да съществува самостойно, без обществен и политически контекст. Трябва ли то да се съобразява с обществения, политическия, религиозния и културния контекст? Къде са границите на чистото изкуство и кога изкуството се превръща в пропаганда.

В главната роля зрителите ще видят Радина Кърджилова.

Мурджев сподели, че тя изнася един вид моноспектакъл в спектакъла и има много интензивно актьорско живеене. А те с Радина се познават от деца и понеже „когато поставяш „Хамлет“, трябва да имаш Хамлет“, както се казва в кухнята на театъра, неговият Хамлет в тази постановка е Радина Кърджилова. Двамата са свързани не само от общ творчески път, а и от една и съща сенситивност, че са настроени на една тоналност и една и съща сетивност към света – едновременно ранима и агресивна.

За медиите Радина Кърджилова каза, че за нея е било голямо удоволствие с колегите й от Плевен и с режисьора Стайко Мурджев да работят върху такъв сложен текст. Тя каза още, че за нея тази роля е предизвикателство, изпитание, риск и удоволствие.

На въпрос дали е търсена атмосферата на Ренесанса или пиесата е осъвременена. „За мен беше важно тази пиеса да не заприлича на музеен експонат. А по-скоро да има много здрави връзки с днешното време. Това се отнася най-вече за костюмите. Защото по отношение на сценографията сме се опитали да бъде изключително аскетична. И атмосферата на епоха, на взаимоотношение на тогавашното време сме ги оставили като задача не на визията, а на взаимотоотношенията между персонажите и на самия текст, който разчита на една такава невидима пищност“.