18 Септември 2021 г., Събота
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 02 Септември 2021 16:20
Сряда, 01 Септември 2021 11:34
Вторник, 31 Август 2021 16:27
Вторник, 31 Август 2021 14:50
Вторник, 31 Август 2021 11:01
Вторник, 31 Август 2021 08:51
Понеделник, 30 Август 2021 22:05
Понеделник, 30 Август 2021 16:08
Понеделник, 30 Август 2021 15:22
Понеделник, 30 Август 2021 11:32
Понеделник, 30 Август 2021 11:23
Петък, 27 Август 2021 15:22
Петък, 27 Август 2021 09:10
Петък, 27 Август 2021 09:05
Петък, 27 Август 2021 09:00
Четвъртък, 26 Август 2021 18:00
Четвъртък, 26 Август 2021 16:45
Четвъртък, 26 Август 2021 14:58
Четвъртък, 26 Август 2021 12:06
Четвъртък, 26 Август 2021 11:19
Четвъртък, 26 Август 2021 10:50
Четвъртък, 26 Август 2021 10:15
Четвъртък, 26 Август 2021 10:00
Четвъртък, 26 Август 2021 09:15
Четвъртък, 26 Август 2021 09:10
РЕКЛАМА
Наука
За приложение на изкуствен интелект в земеделието ще си сътрудничат ДФЗ и ИИКТ при БАН Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Наука
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 12 Август 2021 18:13
izkustven intelekt zemedelieДържавният фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Институтът по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) при БАН подписаха Меморандум за сътрудничество и партньорство за приложение на изкуствения интелект в земеделието.
Целенасочените научни и приложни изследвания, по отношение на приложението на изкуствения интелект в земеделието, ще доведат до намаляване на разходите за земеделските стопани, подобряване на управлението на почвите и качеството на водите, ограничаване на използването на изкуствени торове и пестициди, намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на биологичното разнообразие и създаване на по-здравословна околна среда.
ДФ „Земеделие“ и Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН поеха ангажимент да обединят усилия за реализиране потенциала на двете организации за успешното навлизане на изкуствения интелект в земеделието. Изпълнителният директор на ДФЗ Борис Михайлов и директорът на ИИКТ-БАН проф. дмн Галя Ангелова декларираха своята подкрепа за задълбочаване на връзките между наука, институции и бизнес за развитие на селското стопанство чрез създаването на нови иновативни решения и изграждане на нова интелигентна инфраструктура.
Представителите на ДФЗ и ИИКТ ще участват в общи проекти за изграждане на Виртуален оперативен център за цялостно управление, координиране и контрол на интелигентни инфраструктури в растениевъдството, заложен в Национална научна програма „Интелигентно растениевъдство“, както и изграждане на интерфейси към външни и наследени системи по Националната научна програма „Интелигентно животновъдство“.
 
Изложба „Българския принос в културно-историческото многообразие на Обединена Европа“ Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Наука
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 11 Май 2021 15:37
Izlojba MUPleven BANРегионалният академичен център в Плевен, съвместно с Медицинския университет, са домакини на фотоизложбата „Българският принос в културно-историческото многообразие на обединена Европа (из художествено-документалното наследство на БАН)”. Панелната експозиция се представя в рамките на обявената от Центъра за развитие на човешките ресурси инициатива Европейска седмица в България, в която образователните институции са поканени да отбележат Празника на Европа и Деня на eTwinning.
Фотоизложбата е дело на Научния архив на БАН и включва 22 постера, всеки със самостоятелно заглавие, характеризиращ съдържанието и представящ различни документални свидетелства за дейността на българските художници и просветители, автобиографични и биографични документи, ръкописи на трудове, дневници, мемоари и спомени на наши учени, държавни, обществени, културни и военни дейци – Тодор Г. Влайков, Петко Стайнов, Иван Буреш, Христина Морфова, Добри Христов, Николай Лилиев, Йосип Щросмайер и други.
Акцент в експозицията е идеята за обединена Европа, нагледно показана с документи и фотографии от богатия архив на основателя и пръв председател на Българската секция на Паневропейския съюз – акад. Иван Шишманов (1862–1928). Представени са и други ценни свидетелства, свързани с имената на изтъкнати интелектуалци, политици и общественици, някои от които членовe на БАН. Документите говорят, че България поема по пътя на идеите на паневропеизма за сближаване на европейските народи на културна, икономическа и политическа основа още през 30-те години на XX век.
Специално място е отделено на художествено-документалното наследство – моливни скици, рисувани от натура, включени по-късно в тритомното издание Дунавска България и Балканът, публикувано през 1875 и 1882 г. Те са дело на австро-унгарския пътешественик и художник Феликс Филип Каниц (1829–1904), който ги подарява на БАН през 1929 и 1936 г. Още едно от безспорните богатства на Научния архив на Академията са славянските и старобългарски ръкописи от ХI до ХIХ век (ранни преписи на История славянобългарская, взаимоучителни таблици, църковнославянски граматики), някои от които върху пергамент. Представени са документи със стопански характер: търговските тефтери от архива на братята дарители Евлоги и Христо Георгиеви; копирните книги на Найден Геров, Михаил Сарафов митрополит Симеон Варненски и Преславски; кореспонденция по научни, културни и държавни въпроси. Експозицията е допълнена с портретни фотографии на личности и снимки от важни събития в културния, научния, политическия, обществения живот у нас и в чужбина. Включени са снимки на селища, етнографски, архитектурни, археологически и други обекти, някои от които вече не съществуват.
Събитието ще бъде включено в интерактивна карта, достъпът до която ще бъде през сайта на ЦРЧР и през Facebook.
От 12 до 30 май 2021 г. изложбата ще бъде достъпна за посещения във фоайето на Факултет „Фармация“ и фоайето на Телекомуникационния център, Медицински университет – Плевен.
Последно променен на Вторник, 11 Май 2021 16:40
 
Водещи учени с международен авторитет са сред участниците в XXV конгрес на Българското анатомично дружество Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Наука
Написано от Вестник "Посредник"   
Понеделник, 08 Февруари 2021 11:32
anatomy posterВ периода от 28 до 30 май 2021 година в Телекомуникационния ендоскопски център (ТЕЛЕЦ) на Медицинския университет в Плевен (МУ-Плевен) ще се проведе XXV Конгрес на българското анатомично дружество с международно участие, съобщиха от администрацията на университета. Регистрацията за научния форум, която е започнала на 15 декември 2020 година, ще продължи до 15 март 2021 година.
Традиционният научен форум се организира на всеки две години, като домакин на предстоящия конгрес е катедрата по „Анатомия, хистология, цитология и биология“ на МУ-Плевен. Изтъкнати учени от Великобритания, Япония, Нидерландия и Германия - утвърдени в своите области специалисти, ще бъдат гост-лектори на събитието.
В съобщението се акцентира на възможността, която осигуряват организаторите на участниците да се изявят с презентации и електронни постери, както присъствено, така и чрез онлайн връзка. Направленията, в които могат да бъдат подавани резюмета за участие са клинична и хирургична анатомия, анатомични вариации, невроанатомия, антропология и клетъчна биология. Официалният език на конференцията е английски, припомнят организаторите.
Резюметата трябва да бъдат съобразени с изискванията на научната комисия, публикувани в сайта на МУ-Плевен.
Последно променен на Понеделник, 08 Февруари 2021 15:26
 
До 31 март е регистрацията за XXV Анатомичен конгрес, домакин на който е Медицинският университет Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Наука
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 24 Март 2021 15:31
anatomy posterКакто posredniknews.com вече информира, в периода от 28 до 30 май 2021 година Медицинският университет в Плевен (МУ-Плевен) ще бъде организатор и домакин на XXV Конгрес на българското анатомично дружество с международно участие. Регистрацията за научния форум, който ще се проведе в Телекомуникационния ендоскопски център (ТЕЛЕЦ) на университета, започна на 15 декември 2020 г. и ще продължи до 31 март 2021 г.
Традиционният научен форум се организира на всеки две години, като домакин на предстоящия конгрес е катедрата по „Анатомия, хистология, цитология и биология“ на МУ-Плевен. Гост-лектори на събитието ще бъдат изтъкнати учени от Великобритания, Япония, Нидерландия и Германия, които са утвърдени в своите области специалисти.
Участниците ще имат възможност да се изявят с орални презентации и електронни постери, както присъствено, така и чрез онлайн връзка. Направленията, в които могат да бъдат подавани резюмета за участие, са клинична и хирургична анатомия, анатомични вариации, невроанатомия, антропология и клетъчна биология. Резюметата трябва да бъдат съобразени с изискванията на научната комисия, публикувани на сайта на МУ-Плевен: http://www.mu-pleven.bg/index.php/bg/
Официалният език на конференцията е английски, припомнят организаторите.
Последно променен на Сряда, 24 Март 2021 15:33
 
Медици - студенти и преподаватели, са съавтори в публикация в реномирано научно списание Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Наука
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 26 Януари 2021 12:33
SurgeryCourse 1През 2018 година студенти от кръжока по онкологична хирургия, хирурзи от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ и преподаватели в Медицинския университет в Плевен (МУ-Плевен) се включиха в международна изследователска група GlobalSurg, съобщават от Университета. Групата, в която от България участват още три болници, обединява практикуващи хирурзи от цял свят с цел провеждане на съвместни международни изследвания за хирургични резултати, насърчавайки развитието на местни, национални и международни изследователски мрежи.
Значимо постижение на изследователската група е публикуването на голяма статия в реномирано списание от топ 3 на медицинските научни списания в света – The Lancet. В нея представителите на МУ-Плевен са съавтори с над 2600 свои колеги от цял свят. В това проучване се сравняват следоперативните резултати при хирургията на млечната жлеза, дебелочревната и стомашната онкологична хирургия в болници по целия свят, с фокус на влиянието на стадия на заболяването върху усложненията и постоперативната смъртност. Това е многоцентрово, международно проспективно кохортно проучване на последователно подложени на хирургична интервенция възрастни пациенти по повод първичен рак на гърдата, дебелото черво или стомаха, оперирани под обща или спинална анестезия. Първичният критерий, който се анализира, е настъпването на смърт или тежко усложнение в рамките на 30 дни след операцията. Между 1 април 2018 г. и 31 януари 2019 г. в проучването са включени 15 958 пациенти от 428 болници в 82 държави (9106 пациенти от 31 развити страни; 2721 пациенти от 23 развиващи се страни; 4131 пациенти от 28 слаборазвити страни). Установено е, че пациентите от слаборазвитите и развиващите се държави са диагностицирани с по-напреднало заболяване в сравнение с пациентите от развитите държави. Смъртността до тридесетия ден след операцията е била по-висока при пациентите с рак на стомаха и колоректален рак в слаборазвитите и развиващите се страни в сравнение с развитите страни. Основен извод от проучването, което е най-мащабното досега по рода си е, че ранната смърт след операция по повод онкологично заболяване може да бъде намалена чрез политики, фокусирани върху скринингови програми за ранно откриване на заболяването, укрепването на периоперативните грижи и бърза намеса при възникване на често срещани усложнения.
SurgeryCourse 2
Проф. д-р Добромир Димитров, които е инициатор за включването на студентите и преподавателите от МУ-Плевен в проучването споделя: „Резултатите категорично показват, че са необходими сериозни здравни политики за скрининг и ранна диагностика на онкологичните заболявания, за да се подобрят следоперативните резултати в слабо развити и развиващи се страни като България. Необходими са реформи, подобрена инфраструктура и организация. Изключително съм радостен, че успяхме да се справим с колегите и студентите в едно такова световно предизвикателство. Това е безценен международен опит за нас. Работата в екип с водещите изследователи от Англия и ЕС беше решаваща. Професионалният дизайн и работа на екипите е оценен високо от редакционния екип на списанието The Lancet, което публикува едва до 5% от подадените към него статии. Научният журнал се счита за „Библия на медицинската наука“. Въпреки че нашият принос е минимален и близо 40 от всички пациенти са от Плевен, за нас този момент е наистина вдъхновяващ. Препоръчваме на колегите да се включват в такива международни съвместни проучвания, не само защото научният опит е безценен, а защото се събират важни данни за развитието на медицинската наука“.
Пълният текст на статията на тема: „Global variation in postoperative mortality and complications after cancer surgery: a multicenter, prospective cohort study in 82 countries“ - www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(21)00001-5/fulltext.
Последно променен на Вторник, 26 Януари 2021 13:41
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 1 от 25
Фейсбук коментари
Сподели статията