Начало Света
21 Юни 2021 г., Понеделник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Неделя, 20 Юни 2021 14:13
Петък, 18 Юни 2021 15:06
Петък, 18 Юни 2021 13:06
Петък, 18 Юни 2021 11:45
Петък, 18 Юни 2021 10:36
Петък, 18 Юни 2021 09:49
Петък, 18 Юни 2021 09:16
Петък, 18 Юни 2021 09:10
Петък, 18 Юни 2021 09:05
Петък, 18 Юни 2021 08:47
Четвъртък, 17 Юни 2021 15:27
Четвъртък, 17 Юни 2021 15:05
Четвъртък, 17 Юни 2021 13:44
Четвъртък, 17 Юни 2021 12:14
Четвъртък, 17 Юни 2021 11:45
Четвъртък, 17 Юни 2021 11:37
Четвъртък, 17 Юни 2021 09:25
Четвъртък, 17 Юни 2021 09:20
Четвъртък, 17 Юни 2021 09:15
Сряда, 16 Юни 2021 15:20
Сряда, 16 Юни 2021 14:07
Сряда, 16 Юни 2021 12:48
Сряда, 16 Юни 2021 11:38
Сряда, 16 Юни 2021 11:17
Сряда, 16 Юни 2021 11:11
РЕКЛАМА
Света
Проучване на Евробарометър: гражданите продължават да са с положителни нагласи спрямо ЕС, но искат реформи Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество
Четвъртък, 03 Юни 2021 16:47
eurobarometer logoНово проучване на общественото мнение на Парламента показва, че подкрепата за ЕС остава висока въпреки пандемията, но повече от половината европейци усещат или очакват негативно въздействие от кризата върху личните си доходи.

Ново проучване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент и проведено между март и април 2021 г., показва увеличаващо се въздействие на пандемията от COVID-19 върху личния живот и финансовото състояние на гражданите. Осем от десет респонденти знаят какви мерки предприема ЕС за справяне с последиците от пандемията, като гражданите поставят на първо място сред приоритетите си за Европейския парламент общественото здраве, борбата с бедността, подкрепата за икономиката и заетостта, както и справянето с климатичните промени. Проучването показва също така солидна подкрепа за Европейския съюз, както и всеобщо съгласие, че глобалните предизвикателства като пандемията от COVID-19 могат да бъдат решавани най-добре на европейско равнище.

Повече от половината европейци вече усещат или очакват негативно въздействие на пандемията от COVID-19 върху личните си доходи
В края на първото тримесечие на 2021 г. личното финансово състояние на 31% от европейците се е влошило вследствие на пандемията. Допълнителни 26% от респондентите очакват това да се случи в бъдеще. Докато 57% от анкетираните представляват ясно мнозинство, трябва да се вземат предвид и националните различия в рамките на ЕС. В България делът на респондентите, които заявяват, че кризата сот коронавируса вече е повлияла или очакват да повлияе негативно на личните им доходи, е значително по-висок от средния за ЕС - съответно 48% и 32%, или общо 80% от българите ще бъдат засегнати от пандемията.

Очакваните ползи за здравето от ограничителите мерки надвишават предполагаемите икономически щети
Въпреки негативното финансово въздействие на пандемията, мнозинството от анкетираните на европейско ниво (58%) вярват, че здравните ползи от рестриктивните мерки в тяхната държава надвишават икономическите щети, които тези мерки биха могли да причинят. Това мнение се споделя в повечето страни от ЕС и представлява промяна в нагласите спрямо втората половина на 2020 г., когато малко повече от половината граждани оцениха икономическите щети като по-важни, според данните от проучването на ЕП от 2020 г. Това не важи за България, където данните сочат, че по-голяма част от анкетираните българи смятат, че икономическите щети са по-големи от здравните ползи (58%) и само 39% са на мнение, че ползите за здравето са повече, отколкото вредите за икономиката.

Осем на всеки десет европейци знаят какви мерки предприе ЕС от миналото лято насам в борбата с пандемията, но въпреки това само половината одобряват действията
Европейците са добре запознати с усилията на Европейския съюз за борба с пандемията от COVID-19 и нейните последици: осем на всеки десет европейци са чували, виждали или чели за мерки или действия, предприети от ЕС в отговор на пандемията и почти половината от всички граждани (48%) знаят какви са тези мерки. Въпреки това високо ниво на информираност, средно само 48% от гражданите за ЕС твърдят, че са доволни от мерките, докато 50% не са. Делът на удовлетворените български респонденти от мерките е значително по-висок в сравнение със средния за Европа - 57%. Също така, само 44% от гражданите в ЕС са доволни от степента на вътрешна солидарност между държавите членки в борбата с пандемията, докато този процент за България е 52%.

Въпреки различията, подкрепата за ЕС остава много силна
Въпреки краткосрочните отклонения, както и разликите между държавите членки, положителната нагласа спрямо ЕС остава на едно от най-високите си нива от над десетилетие. Почти всеки втори европейски гражданин (48%) има положителна нагласа за ЕС. В България техният дял е с 12 процентни пункта над средния за Съюза (56%), като само 15% от българските респонденти - дял, малко под средния за ЕС (17%), изразяват отрицателни нагласи. Това проучване потвърждава и продължава положителната тенденция за имиджа на ЕС. Положителната нагласа към Съюза през последните десет години постоянно нараства и ЕС запазва силните си позиции въпреки пандемията и нейните последици върху живота на европейските граждани.
Комбинацията от понякога критичното мнение на гражданите относно прилагането на конкретни мерки за справяне с кризата и дългосрочната положителна тенденция за основна подкрепа за Европейския съюз, също обяснява настоящия ясен призив за реформи в ЕС. 70% от анкетираните европейци в проучването заявяват, че одобряват ЕС, но по-малко от една четвърт от европейците (23%) подкрепят ЕС „както е функционирал досега“ - спад с четири процентни пункта в сравнение с данните от ноември/декември 2020 г. Почти половината от анкетираните (47%) се обявяват „в полза на ЕС, но не за начина, по който е функционирал досега“.

Ключови приоритети на ЕС: здраве, ваксини и повече компетенции за справяне с кризи
74% от европейците искат ЕС да придобие повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от COVID-19, като за България делът им е още по-голям - 82%.
На въпроса какви трябва да бъдат приоритетите на ЕС при борбата с пандемията, европейците определят бързия достъп до безопасни и ефективни ваксини за всички граждани на ЕС като най-важно условие (39%). Следва инвестирането на повече пари за разработване на лечения и ваксини (29%), създаването на европейска стратегия за справяне с кризите (28%) и разработването на европейска здравна политика (25%). Приоритетите за българските респонденти са даване на възможност за страните от ЕС да подкрепят предприятията и работниците, засегнати от пандемията (35%), инвестиране на повече пари в икономиката за устойчиво и справедливо възстановяване във всички държави в ЕС (31%), създаване на европейска стратегия за справяне с подобна криза в бъдеще (31%) и разработването на европейска здравна политика (27%).

Парламентът дава приоритет на общественото здраве и на борбата с бедността и изменението на климата
Запитани конкретно за техните очаквания от Европейския парламент, 49% от европейските граждани и 59% от българските респонденти заявяват, че искат членовете на ЕП да поставят общественото здравеопазване на първо място сред приоритетите на ЕС. Следващите по важност приоритети са мерките за подкрепа на икономиката и създаване на нови работни места (39% средно за ЕС, като делът за България е 55%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (39% за ЕС и 51% за България). Действията срещу изменението на климата са от първостепенно значение за 34% от анкетираните в ЕС, като само 13% от българите са на такова мнение.

Проучването на Евробарометър беше проведено през пролетта на 2021 г., между 16 март и 12 април, сред 26 669 граждани от всички 27 държави членки, под формата на интервюта лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било наложително поради пандемията.
 
Еврокомисията ревизира правилата за помощи за изостаналите региони Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Политика
Понеделник, 19 Април 2021 19:56
EU CommissionЕвропейската комисия промени правилата, по които националните власти могат да предоставят държавна помощ на бизнеса в изостаналите региони на ЕС. Правилата влизат в сила от 1 януари 2022 г и са първите, които отразяват приоритизирането на зелените политики, цифровизацията и индустриализацията, съобщи Комисията.
Насоките ще позволят разширяване на дейностите, които могат да се подпомагат с публични средства в по-изостаналите региони на ЕС, като освен проекти, свързани с инфраструктурата и доходите, ще обхващат и структурни предизвикателства, като обезлюдяването и безработицата.
Региони, които се намират в близост до външни граници на ЕС, засегнати са от загуба на население, попадат в групата на най-бедните и ли са част от Механизма за справедлив преход по Зеления пакт, ще могат да получават максималния размер на помощта по европейските приоритети и чрез активиране на допълнителни стимули за инвестиции за индустриализация, зелени политики и дигитализация.
Въз основа на насоките сега българските власти трябва да да изготвят карти на регионалните помощи, за да определят в кои географски региони предприятията могат да получават регионална държавна помощ и в какъв размер. Картите трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия преди да започне финансирането.

 
 
Лидерите на ЕС обмислят план "Маршал" за Европа Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Политика
Четвъртък, 26 Март 2020 11:01
EU pazarЛидерите на Европейския съюз ще обсъдят днес, 26 март пакет от стимули, подобен на план "Маршал", срещу последиците от коронавируса върху икономиките в блока, заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, цитиран от "Политико".
Пред белгийската телевизия LN24 Мишел каза, че по-рано тази седмица е обсъдил "начина, по който ще създадем стратегия за стимули, подобна на план "Маршал", с посланиците от 27-те страни - членки на блока, преди видеоконференция с държавните и правителствени ръководители.
"И когато казвам подобна на план "Маршал", го казвам със силна амбиция", допълни той. По думите му последиците от икономическия шок за бизнеса значат, че "трябва да сме много активни много скоро".
Очаква се лидерите да призоват Европейската комисия да представи нов план за икономическо възстановяване.
В чернова на изявление, подготвена преди разговорите на лидерите и видяна от "Политико", пише, че блокът ще се нуждае от "стратегия за изход, всеобхватен план за възстановяване и безпрецедентни инвестиции" за кризата с коронавируса и ще "покани комисията да започне да работи по предложение за пътна карта за възстановяване, придружена от план за действие".
Мишел подчерта: "Не трябва да очакваме спринт, тази криза ще има последици в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план."
Преди вирусът да удари Европа, председателят на Европейския съвет беше фокусиран върху постигането на сделка в преговорите за бюджета на блока за 2021 - 2027 г.
"Вярвам, че кризата, през която преминаваме сега, ще окаже влияние върху преговорите за бюджета на ЕС", посочи Мишел, добавяйки, че бюджетът трябва да извлече поуки от кризата.

dnevnik.bg
 
На 12 март преди 31 години е създадена глобалната мрежа, без която трудно някой може да си представи днешния ден Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество
Четвъртък, 12 Март 2020 13:28
www Cailliau Abramatic Berners-Lee 10 years WWW consortiumWorld Wide Web (Уърлд уайд уеб; съкратено WWW или W3; още The Web, буквално „Паяжината“), наричана също световна мрежа, мрежата или само уеб, е информационна система от взаимно свързани хипертекстови документи, достъпни през Интернет. Документите в World Wide Web, или уеб страници, могат да съдържат текст, изображения, видео и други мултимедийни компоненти, а преминаването от един документ към друг се осъществяват с помощта на хипервръзки. Зареждането на страниците при поискване от страна на потребителя (известно като браузване, сърфиране или навигиране в Интернет) се основава на архитектурата клиент-сървър, като браузърът подава заявка като клиент по комуникационен протокол към уеб сървъра, където са разположени търсените страници.
Идеята за World Wide Web е представена в документа Information Management: A Proposal на 12 март 1989 от английския инженер Тим Бърнърс-Лий, който ръководи и нейната първа реализация в мрежата на Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН в края на 1990 г. Днес това е една от основните Интернет услуги и понякога двете понятия се използват като взаимно заменяеми, макар това да е неточно. По-скоро Интернет е фундаментът, а Уърлд уайд уеб е надстройката.
Термините Интернет и Уеб биват употребявани често, без да се прави разлика между тях, но те са за различни неща. Интернет е глобалната система от взаимно свързани компютърни мрежи, докато уеб е една от услугите, които предлага Интернет.
Първите хипертекстови системи се появяват още през 1960-те години, но Тим Бърнърс-Лий, сътрудник на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) в Женева, Швейцария, пръв прилага технологията към разпределена компютърна мрежа. През 1989 г. той предлага да бъде създадена хипертекстова система „Mesh“, която да обслужва информационните нужди на CERN. През следващата година Бърнърс-Лий започва работа заедно с белгиеца Робер Кайо и към края на 1990 г. основните компоненти на системата са готови: мрежов протокол HTTP, маркиращ език HTML, първият уеб браузър и редактор WorldWideWeb (преименуван по-късно на Nexus), първият уеб сървър CERN httpd и първите уеб страници, на които е описан самият проект. Малко по-късно е създаден прост текстов браузър, който да бъде лесно преносим към различни компютърни системи – Line Mode Browser.
www First Web Server
На 6 август 1991 г. Тим Бърнърс-Лий публикува съобщение в Usenet групата alt.hypertext, с което на практика прави информационната система World Wide Web публична услуга, достъпна в Интернет. Първият уеб сървър извън Европа започва да функционира месец по-късно в Станфордския линейноускорителен център. През 1992 година се появяват първите графични браузъри след оригиналния WorldWideWeb, които вече са предназначени за по-широко разпространената операционна система UNIX. Година по-късно се появява и браузърът Mosaic, който играе важна роля в популяризирането на Уеб. На 30 април 1993 г. CERN обявява, че Уеб ще може да бъде използвана свободно и безплатно от всички. През 1994 г. е основана организацията World Wide Web Consortium, включваща различни заинтересовани организации и имаща за цел утвърждаването на техническите стандарти, свързани с функционирането на Уеб.
по информация от Уикипедия, свободната енциклопедия







Последно променен на Четвъртък, 12 Март 2020 13:35
 
Земята се размина с астероид, сравним по размер с този, унищожил динозаврите Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество
Сряда, 29 Април 2020 16:04
asteroid 1998 OR2Голям астероид премина в сряда, 29 април 2020 година, доста близо до Земята. Учените успокояват, че няма опасност от сблъсък, съобщи британският "Индипендънт". Небесното тяло (52768) 1998 OR2, чиято ширина надхвърля една миля, се смята за потенциално опасен обект, тъй като е по-голям от 150 м. Най-близкото разстояние между небесният пътешественик и Земята - в 10:56 АМ BST или 12:56 часа българско време, бе около 6,29 милиона километра, или почти 16 пъти разстоянието между Земята и Луната. Спрямо космическите стандарти това е сравнително близо за преминаването на астероид, уточняват учените.
„Астероидът не представлява опасност за Земята и няма да я удари - ще избегнем тази катастрофа", обяснява пред "Индипендънт" астрофизикът в Австралийския национален университет д-р Брад Тъкър. И допълва: "Той е по-малък от този, който е ударил Земята и е унищожил динозаврите".
Астероидът (52768) 1998 OR2 за първи път е забелязан през 1998 година. Близката му орбита до Земята ще позволи на учените по-добре да го изследват.
При следващото преминаване край Земята на този астероид ще бъде около 3,5 пъти по-близо отколкото сега. Това ще се случи през 2079 година и затова учените продължават да го наблюдават внимателно. "Важно е да знаем точната му орбита", обяснява Флавиан Вендити от обсерваторията Arecibo в Пуерто Рико.
Последно променен на Сряда, 29 Април 2020 16:15
 
Европейското футболно първенство ще се проведе през 2021 година, реши УЕФА Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Спорт
Вторник, 17 Март 2020 16:23
UEFA Euro 2020Заради световната пандемия от коронавирус COVID-19 Европейската футболна федерация (УЕФА) отлага европейското първенство. Решението е взето след видеоконферентен разговор между ръководството и всички 55 асоциации, които членуват в УЕФА. Шампионатът ще се проведе между 11 юни и 11 юли 2021 година и ще бъде първият случай в историята, в който първенството се провежда в нечетна година. Заради постоянно увеличаващия се брой на заразените с COVID-19 в Европа организаторите са решили, че Евро 2020 няма как да бъде проведено от 12 юни до 12 юли.
Първенството трябваше да отбележи 60-ата годишнина от започването на континенталните шампионати. По този повод УЕФА организира безпрецедентно домакинство от 12 града в цяла Европа. Четири от страните, които трябва да приемат мачове от Евро 2020 - Италия, Испания, Германия и Франция, са сред най-засегнатите в света от заразата. Само в Италия заразените са над 27 хиляди души, а смъртните случаи надхвърлиха 2000.
Отлагането на Евро 2020 се прави и в интерес на шампионатите в Европа и надеждата за успешен завършек на настоящия състезателен сезон. В момента почти по целия континент първенствата са спрени, като последната страна, взела подобни мерки, е Русия.
Последно променен на Четвъртък, 26 Март 2020 21:12
 
Непалец изкачи всичките 14 осемхилядника за 190 дни Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Спорт
Вторник, 29 Октомври 2019 10:24
Nirmal Purja 14x8000Нирмал Пурджа (Nirmal Purja), който е бивш гурка (непалски воин), стъпи на всички 14 осемхилядника за 190 дни (шест месеца и седем дни) и изпълни успешно своя "Възможен проект".
До постижението на Пурджа рекордът за най-бързо изкачване на Хималайската корона беше на корееца Ким Чан-хо - седем години, десет месеца и шест дни, завършено през 2013 г. Тогава той подобри постижението на поляка Йежи Кукучка (между 1979 и 1987 г.).
Важна роля за успеха на Нирмал Пурджа, който използваше кислород, както и подкрепата на шерпи, имаше и дипломацията. След като този сезон китайските власти забраниха изкачванията на Шиша Пангма, непалецът трябваше да получи специално разрешение за опита си от Китай.
Нечовешкият маратон на бившия гурка
Анапурна (8091 м) - 23 април
Дхаулагири (8167 м) - 12 май
Канчендзьонга (8586 м) - 15 май
Лхотце (8516 м) - 22 май
Еверест (8848 м) - 22 май
Макалу (8485 м) - 24 май
Нанга Парбат (8125 м) - 3 юли
Гашербрум I (8080 м) - 15 юли
Гашербрум II (8035 м) - 18 юли
К2 (8611 м) - 24 юли
Броуд пик (8051 м) - 26 юли
Чо Ойю (8201 м) - 23 септември
Манаслу (8163 м) - 27 септември
Шиша Пангма (8013 м) - 29 октомври.
Последно променен на Вторник, 29 Октомври 2019 10:29
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 1 от 68
Фейсбук коментари
Сподели статията