Начало Света Общество
04 Август 2021 г., Сряда
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Вторник, 03 Август 2021 18:00
Вторник, 03 Август 2021 17:05
Вторник, 03 Август 2021 12:45
Вторник, 03 Август 2021 12:26
Вторник, 03 Август 2021 10:35
Вторник, 03 Август 2021 10:30
Вторник, 03 Август 2021 10:25
Вторник, 03 Август 2021 08:51
Понеделник, 02 Август 2021 14:42
Понеделник, 02 Август 2021 12:48
Понеделник, 02 Август 2021 10:46
Понеделник, 02 Август 2021 10:41
Понеделник, 02 Август 2021 10:39
Понеделник, 02 Август 2021 10:36
Понеделник, 02 Август 2021 10:35
Понеделник, 02 Август 2021 10:31
Понеделник, 02 Август 2021 10:29
Понеделник, 02 Август 2021 10:27
Понеделник, 02 Август 2021 09:22
Неделя, 01 Август 2021 09:36
Събота, 31 Юли 2021 19:30
Петък, 30 Юли 2021 17:10
Петък, 30 Юли 2021 17:00
Петък, 30 Юли 2021 16:51
Петък, 30 Юли 2021 16:48
РЕКЛАМА
Общество
Проучване на Евробарометър: гражданите продължават да са с положителни нагласи спрямо ЕС, но искат реформи Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Общество
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 03 Юни 2021 16:47
eurobarometer logoНово проучване на общественото мнение на Парламента показва, че подкрепата за ЕС остава висока въпреки пандемията, но повече от половината европейци усещат или очакват негативно въздействие от кризата върху личните си доходи.

Ново проучване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент и проведено между март и април 2021 г., показва увеличаващо се въздействие на пандемията от COVID-19 върху личния живот и финансовото състояние на гражданите. Осем от десет респонденти знаят какви мерки предприема ЕС за справяне с последиците от пандемията, като гражданите поставят на първо място сред приоритетите си за Европейския парламент общественото здраве, борбата с бедността, подкрепата за икономиката и заетостта, както и справянето с климатичните промени. Проучването показва също така солидна подкрепа за Европейския съюз, както и всеобщо съгласие, че глобалните предизвикателства като пандемията от COVID-19 могат да бъдат решавани най-добре на европейско равнище.

Повече от половината европейци вече усещат или очакват негативно въздействие на пандемията от COVID-19 върху личните си доходи
В края на първото тримесечие на 2021 г. личното финансово състояние на 31% от европейците се е влошило вследствие на пандемията. Допълнителни 26% от респондентите очакват това да се случи в бъдеще. Докато 57% от анкетираните представляват ясно мнозинство, трябва да се вземат предвид и националните различия в рамките на ЕС. В България делът на респондентите, които заявяват, че кризата сот коронавируса вече е повлияла или очакват да повлияе негативно на личните им доходи, е значително по-висок от средния за ЕС - съответно 48% и 32%, или общо 80% от българите ще бъдат засегнати от пандемията.

Очакваните ползи за здравето от ограничителите мерки надвишават предполагаемите икономически щети
Въпреки негативното финансово въздействие на пандемията, мнозинството от анкетираните на европейско ниво (58%) вярват, че здравните ползи от рестриктивните мерки в тяхната държава надвишават икономическите щети, които тези мерки биха могли да причинят. Това мнение се споделя в повечето страни от ЕС и представлява промяна в нагласите спрямо втората половина на 2020 г., когато малко повече от половината граждани оцениха икономическите щети като по-важни, според данните от проучването на ЕП от 2020 г. Това не важи за България, където данните сочат, че по-голяма част от анкетираните българи смятат, че икономическите щети са по-големи от здравните ползи (58%) и само 39% са на мнение, че ползите за здравето са повече, отколкото вредите за икономиката.

Осем на всеки десет европейци знаят какви мерки предприе ЕС от миналото лято насам в борбата с пандемията, но въпреки това само половината одобряват действията
Европейците са добре запознати с усилията на Европейския съюз за борба с пандемията от COVID-19 и нейните последици: осем на всеки десет европейци са чували, виждали или чели за мерки или действия, предприети от ЕС в отговор на пандемията и почти половината от всички граждани (48%) знаят какви са тези мерки. Въпреки това високо ниво на информираност, средно само 48% от гражданите за ЕС твърдят, че са доволни от мерките, докато 50% не са. Делът на удовлетворените български респонденти от мерките е значително по-висок в сравнение със средния за Европа - 57%. Също така, само 44% от гражданите в ЕС са доволни от степента на вътрешна солидарност между държавите членки в борбата с пандемията, докато този процент за България е 52%.

Въпреки различията, подкрепата за ЕС остава много силна
Въпреки краткосрочните отклонения, както и разликите между държавите членки, положителната нагласа спрямо ЕС остава на едно от най-високите си нива от над десетилетие. Почти всеки втори европейски гражданин (48%) има положителна нагласа за ЕС. В България техният дял е с 12 процентни пункта над средния за Съюза (56%), като само 15% от българските респонденти - дял, малко под средния за ЕС (17%), изразяват отрицателни нагласи. Това проучване потвърждава и продължава положителната тенденция за имиджа на ЕС. Положителната нагласа към Съюза през последните десет години постоянно нараства и ЕС запазва силните си позиции въпреки пандемията и нейните последици върху живота на европейските граждани.
Комбинацията от понякога критичното мнение на гражданите относно прилагането на конкретни мерки за справяне с кризата и дългосрочната положителна тенденция за основна подкрепа за Европейския съюз, също обяснява настоящия ясен призив за реформи в ЕС. 70% от анкетираните европейци в проучването заявяват, че одобряват ЕС, но по-малко от една четвърт от европейците (23%) подкрепят ЕС „както е функционирал досега“ - спад с четири процентни пункта в сравнение с данните от ноември/декември 2020 г. Почти половината от анкетираните (47%) се обявяват „в полза на ЕС, но не за начина, по който е функционирал досега“.

Ключови приоритети на ЕС: здраве, ваксини и повече компетенции за справяне с кризи
74% от европейците искат ЕС да придобие повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от COVID-19, като за България делът им е още по-голям - 82%.
На въпроса какви трябва да бъдат приоритетите на ЕС при борбата с пандемията, европейците определят бързия достъп до безопасни и ефективни ваксини за всички граждани на ЕС като най-важно условие (39%). Следва инвестирането на повече пари за разработване на лечения и ваксини (29%), създаването на европейска стратегия за справяне с кризите (28%) и разработването на европейска здравна политика (25%). Приоритетите за българските респонденти са даване на възможност за страните от ЕС да подкрепят предприятията и работниците, засегнати от пандемията (35%), инвестиране на повече пари в икономиката за устойчиво и справедливо възстановяване във всички държави в ЕС (31%), създаване на европейска стратегия за справяне с подобна криза в бъдеще (31%) и разработването на европейска здравна политика (27%).

Парламентът дава приоритет на общественото здраве и на борбата с бедността и изменението на климата
Запитани конкретно за техните очаквания от Европейския парламент, 49% от европейските граждани и 59% от българските респонденти заявяват, че искат членовете на ЕП да поставят общественото здравеопазване на първо място сред приоритетите на ЕС. Следващите по важност приоритети са мерките за подкрепа на икономиката и създаване на нови работни места (39% средно за ЕС, като делът за България е 55%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (39% за ЕС и 51% за България). Действията срещу изменението на климата са от първостепенно значение за 34% от анкетираните в ЕС, като само 13% от българите са на такова мнение.

Проучването на Евробарометър беше проведено през пролетта на 2021 г., между 16 март и 12 април, сред 26 669 граждани от всички 27 държави членки, под формата на интервюта лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било наложително поради пандемията.
 
Земята се размина с астероид, сравним по размер с този, унищожил динозаврите Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Общество
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 29 Април 2020 16:04
asteroid 1998 OR2Голям астероид премина в сряда, 29 април 2020 година, доста близо до Земята. Учените успокояват, че няма опасност от сблъсък, съобщи британският "Индипендънт". Небесното тяло (52768) 1998 OR2, чиято ширина надхвърля една миля, се смята за потенциално опасен обект, тъй като е по-голям от 150 м. Най-близкото разстояние между небесният пътешественик и Земята - в 10:56 АМ BST или 12:56 часа българско време, бе около 6,29 милиона километра, или почти 16 пъти разстоянието между Земята и Луната. Спрямо космическите стандарти това е сравнително близо за преминаването на астероид, уточняват учените.
„Астероидът не представлява опасност за Земята и няма да я удари - ще избегнем тази катастрофа", обяснява пред "Индипендънт" астрофизикът в Австралийския национален университет д-р Брад Тъкър. И допълва: "Той е по-малък от този, който е ударил Земята и е унищожил динозаврите".
Астероидът (52768) 1998 OR2 за първи път е забелязан през 1998 година. Близката му орбита до Земята ще позволи на учените по-добре да го изследват.
При следващото преминаване край Земята на този астероид ще бъде около 3,5 пъти по-близо отколкото сега. Това ще се случи през 2079 година и затова учените продължават да го наблюдават внимателно. "Важно е да знаем точната му орбита", обяснява Флавиан Вендити от обсерваторията Arecibo в Пуерто Рико.
Последно променен на Сряда, 29 Април 2020 16:15
 
На 12 март преди 31 години е създадена глобалната мрежа, без която трудно някой може да си представи днешния ден Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Общество
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 12 Март 2020 13:28
www Cailliau Abramatic Berners-Lee 10 years WWW consortiumWorld Wide Web (Уърлд уайд уеб; съкратено WWW или W3; още The Web, буквално „Паяжината“), наричана също световна мрежа, мрежата или само уеб, е информационна система от взаимно свързани хипертекстови документи, достъпни през Интернет. Документите в World Wide Web, или уеб страници, могат да съдържат текст, изображения, видео и други мултимедийни компоненти, а преминаването от един документ към друг се осъществяват с помощта на хипервръзки. Зареждането на страниците при поискване от страна на потребителя (известно като браузване, сърфиране или навигиране в Интернет) се основава на архитектурата клиент-сървър, като браузърът подава заявка като клиент по комуникационен протокол към уеб сървъра, където са разположени търсените страници.
Идеята за World Wide Web е представена в документа Information Management: A Proposal на 12 март 1989 от английския инженер Тим Бърнърс-Лий, който ръководи и нейната първа реализация в мрежата на Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН в края на 1990 г. Днес това е една от основните Интернет услуги и понякога двете понятия се използват като взаимно заменяеми, макар това да е неточно. По-скоро Интернет е фундаментът, а Уърлд уайд уеб е надстройката.
Термините Интернет и Уеб биват употребявани често, без да се прави разлика между тях, но те са за различни неща. Интернет е глобалната система от взаимно свързани компютърни мрежи, докато уеб е една от услугите, които предлага Интернет.
Първите хипертекстови системи се появяват още през 1960-те години, но Тим Бърнърс-Лий, сътрудник на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) в Женева, Швейцария, пръв прилага технологията към разпределена компютърна мрежа. През 1989 г. той предлага да бъде създадена хипертекстова система „Mesh“, която да обслужва информационните нужди на CERN. През следващата година Бърнърс-Лий започва работа заедно с белгиеца Робер Кайо и към края на 1990 г. основните компоненти на системата са готови: мрежов протокол HTTP, маркиращ език HTML, първият уеб браузър и редактор WorldWideWeb (преименуван по-късно на Nexus), първият уеб сървър CERN httpd и първите уеб страници, на които е описан самият проект. Малко по-късно е създаден прост текстов браузър, който да бъде лесно преносим към различни компютърни системи – Line Mode Browser.
www First Web Server
На 6 август 1991 г. Тим Бърнърс-Лий публикува съобщение в Usenet групата alt.hypertext, с което на практика прави информационната система World Wide Web публична услуга, достъпна в Интернет. Първият уеб сървър извън Европа започва да функционира месец по-късно в Станфордския линейноускорителен център. През 1992 година се появяват първите графични браузъри след оригиналния WorldWideWeb, които вече са предназначени за по-широко разпространената операционна система UNIX. Година по-късно се появява и браузърът Mosaic, който играе важна роля в популяризирането на Уеб. На 30 април 1993 г. CERN обявява, че Уеб ще може да бъде използвана свободно и безплатно от всички. През 1994 г. е основана организацията World Wide Web Consortium, включваща различни заинтересовани организации и имаща за цел утвърждаването на техническите стандарти, свързани с функционирането на Уеб.
по информация от Уикипедия, свободната енциклопедия







Последно променен на Четвъртък, 12 Март 2020 13:35
 
Състоянието на рибните запаси в Световния океан е драматично Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Общество
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 09 Юли 2019 13:43
ribolov okeanГодишната консумация на риба се повишава два пъти по-бързо от нарастването на населението на Земята. Данните са от доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), съобщава международната природозащитна организация WWF. 
Според WWF, това не е просто статистика, а плашеща тенденция с реални последици. По разчети на природозащитниците днес, 9 юли, е Ден на рибната зависимост за Европейския съюз - вече е изконсумирал всичките си рибни ресурси за 2019 г. и до края на годината ще разчита единствено на внос на риба и морски продукти, за да задоволи потребителското търсене. Данните показват, че Европа е зависима от риба повече откогато и да било в своята история – днес потребяваме много повече морска храна, отколкото можем да уловим в своите води или да отгледаме в рибни ферми.
По отношение на консумацията на риба на глава от населението, Португалия (55.3 kg), Испания (46.2 кг), Литва (44.7 кг), Франция (34.4 kg) и Швеция (33.2 кг) имат най-високи нива на потребление в ЕС. Заедно тези пет страни представляват около една трета от потреблението на риба в блока. Всеки европейски гражданин консумира средно 22.7 кг морски продукти всяка година. Статистиката сочи, че България е на предпоследно място в ЕС по консумация на риба след Унгария. Въпреки това страната ни е изчерпала своите рибни запаси още на 1-ви юни.
Някои държави като Хърватия, Холандия и Ирландия все още успяват да задоволят консумацията си на риба на годишна база. В други страни обаче, където се наблюдава по-голяма зависимост от морска храна от чужди води, Денят на рибната зависимост идва още по-рано: Австрия (17 януари), Словения (15 февруари), Словакия (18 февруари). През 2019 г. европейският Ден на рибната зависимост вече настъпва с около месец по-рано в сравнение с 2000 г. А преди тридесет години Европа е успявала да задоволи търсенето на риба от домашни води до септември и дори октомври, припомнят от WWF.
Последно променен на Вторник, 09 Юли 2019 08:54
 
3 юли - международен ден, посветен на живота без пластмасови торбички Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Общество
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 03 Юли 2019 12:38
plastmasovi torbichkiАктивисти от кампанията “Свободни от пластмаса” ще отбележат датата с флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба във Варна, от Юнашкия салон към Синия пазар от 14 часа и работилница за изработка на текстилни пазарски торбички в София. Събитията са част от световната инициатива „месец юли без пластмаса“ (Plastic Free July), предлагаща вдъхновение и помощ на всички, които искат да действат, за да намалят своята употреба на пластмаса.
Докато замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса дневно, в България все още масово се използват и съответно изхвърлят изключително много еднократни пластмасови изделия като чашки, пликчета за пазаруване, бутилки, опаковки от бързи закуски и др. Само за едно лято в България изхвърляме достатъчно пластмасови опаковки, че да покрият площта на всичките ни черноморски плажове.
На фона на общоевропейската тенденция към отговорно потребление без ненужна пластмаса, особено изпъква все още масовата у нас употреба на пластмасови торби за пазаруване, както и скандалната практика на използване на огромни количества еднократни пластмасови чаши в българските детски градини.
От 2 юли 2019 г. започва да тече двугодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Екологично сдружение “За Земята”, “Грийнпийс” - България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие призовават българските институции за амбициозно и ефективно прилагане на европейските разпоредби и предлагат редица мерки, които ще помогнат да спрем замърсяването с пластмаса и у нас:
- такса от най-малко 30-50 стотинки в момента на продажба на всяка пластмасова торбичка без изключение, за да се постигне бързо ограничаване на употребата им до въвеждането на пълната им забрана от 2025 г.
- забрана на предлагането на пластмасови пазарни торби на българския пазар от 2025 г., с изключение на компостируеми торби по стандарт EN13432, улесняващи разделното събиране на хранителни отпадъци, което също става задължително за България от 2027 г.
- задължителен депозит върху еднократните пластмасови бутилки за алкохолни и безалкохолни напитки, който купувачите могат да получават обратно във всяка точка на продажба, без нужда да доказват покупката с касова бележка.
Задължителна цел от 50% трайно намаляване на еднократните пластмасови чаши и кутии за храна до 2026 г.
- постепенно ограничаване и окончателна забрана на еднократните пластмасови опаковки за храна и напитки, предлагани в учебните заведения до 2023 г.
Евродирективата изисква към 2029 г. държавите-членки да събират разделно за рециклиране 90% от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра. При сегашното ниво на 10-15% събираемост, тази висока цел е невъзможно да бъде изпълнена без въвеждането на пряк паричен стимул за потребителите, а именно възвръщаем депозит върху всички пластмасови бутилки за напитки. Депозитна система е възможно решение и за намаляване на еднократните контейнери за храна и напитки. Вече има нововъзникнали малки бизнеси, които предлагат решения за многократна употреба за фестивали и други събития с много посетители.
Търсенето на решения на пластмасовия проблем на България трябва да се съсредоточи върху широкото възприемане на изделия за многократна употреба, вместо да се насърчават био-базираните, биоразградимите или други материали за еднократна употреба. Например, компостируемите торби не решават проблема с еднократната пластмаса, но са приемлив вариант само при ефективно работеща система за разделно събиране на хранителни и растителни отпадъци от всички домакинства - каквато трябва да е въведена във всички членки на ЕС, включително и у нас, най-късно до края на 2027 г.
Последно променен на Сряда, 03 Юли 2019 12:44
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 1 от 56