COVID-19PR и рекламаОбществоПлевен и странатаПроблеми

Центърът за анализ и кризисни комуникации събра 6 големи кризи през 2021 и 6 очаквани през 2022 г.

Центърът за анализи и кризисни комуникации публикува днес своя Годишен преглед на комуникационните кризи за отминалата 2021 г. и прогноза за възможните комуникационни рискове през 2022 г.

Отминаващата година беше трудна за хората и за компаниите, за администрацията и политиците. За всички. Две бяха господстващи теми в българското публично пространство – пандемията от COVID-19 и политическото бъдеще на страната. Първата беше концентрирана в статистиката на заболели, починали, оздравели, ваксинирани и отричащи – явно или тайно, нуждата от имунизация и здравни и икономически мерки. Втората бе съсредоточена в няколкото предизборни кампании – невиждана концентрация от началото на демократичния преход насам. Поради това от комуникационна гледна точка можем да кажем, че годината беше наситена със събития, послания, ефективни и неефективни комуникационни действия, с различни „герои“, които излизаха на публичната сцена.

В края на тази бурна 2021 г., Центърът за анализи и кризисни комуникации (ЦАКК) подготви своя годишен преглед на най-показателните и емблематични комуникационни кризи у нас. Спряхме се на шестте от тях, които според нас дават ясна представа за динамиката на отношенията в обществото. След анализ и екстраполация на възможния потенциал за ескалация, даваме и прогноза за шест риска, които могат да се развият през идната 2022 г. и да прераснат в кризи.

6 основни комуникационни кризи през 2021 г.

Кризите през отминаващата година следваха една след друга, понякога застъпвайки се или направо сливайки се. В поредица от анализи и позиции ЦАКК посочваше мулти-кризисното състояние на българското общество: сътресения в здравната и в политическата система, както и буксуващата поради различни причини икономика. Пълзящата несигурност беше водещ компонент във всяка една от посочените сфери. И тъй като господстващите теми в публичното пространство бяха тези, свързани с пандемията и политическата ситуация, включително и разкрития за управлението на ГЕРБ и бившите им коалиционни партньори, е нормално предизвиканите или случилите се кризисни ситуации да са свързани основно с тях. Като правило те възникват както заради подценяване на значимостта и смисъла на комуникациите, така и заради неглижиране на стратегически подходи или елементи от кампании. Общото между тях е, че сриват доверието в институции и организации.

1. Комуникацията за ползата от ваксините

Годината започна с възможности за предпазване от пандемията и доста обнадеждаващ ентусиазъм по отношение на ваксинацията. Имаше сериозно очакване на ваксините и първоначалния ваксинационен план, за да се намали леталността на вируса. И това да доведе до облекчаване на епидемичното положение и наложените мерки.

От самото начало на годината се наблюдаваха комуникационни дефицити и пропуски – липса на анализ на ситуацията, на страховете и очакванията на масовата публика и липса на навременна и точна информация. Не беше направено никакво сегментиране, нито имаше таргетиран подход в комуникацията. Нямаше успокояване на притесненията на публиките нито по възрастов критерий, нито по местоживеене, нито по месторабота, нито по какъвто и да е друг демографски, социално-икономически или поведенчески признак. Не се направи нужното подготвяне на специфични целеви групи, които можеха да бъдат използвани като комуникационни посредници, като професиите на първа линия, включително общопрактикуващи лекари, стоматолози, учители и други.

В този комуникационен вакуум не е учудващо, че конспирациите набраха сила.

2. Комуникацията за Зеления сертификат

Зеленият сертификат като инструмент за овладяване на кризата имаше своите позитивни страни: даде предсказуемост на действията, дефинира отговорностите на различните институции, очерта рамката на приложение, определи задълженията на местата за масово посещение, посочи ясно възможностите на хората и какво трябва да направят, за да посещават свободно заведения, театри, ресторанти и други. По същество той трябваше да дава стимули и да вдъхва още увереност, че масовата ваксинация е от полза за всички. Но бяха пропуснати ключови моменти за нормална и спокойна комуникационна кампания и доверието бе вече подкопано.

Европейският зелен сертификат бе гласуван на Европейски съвет през юни 2021 г. и започна да се въвежда почти веднага у редица страни-членки. У нас, въвеждането му се забави с три месеца, като през това време посланията от МЗ бяха колебливи, а тези от Министерски съвет почти липсваха. Въвеждането му през септември, за съжаление, беше поредна демонстрация на административно високомерие и неумение на политиците да разбират какви са обществените настроения. Видима беше липсата на постепенна и решителна подготовка. Зеленият сертификат беше вкаран в практиката със заповед буквално за ден, без да се комуникира какво представлява, какви ползи носи, колко бизнеси ще отвори, колко живота ще спаси. Не се даде възможност на хората да се подготвят, да си променят ежедневния ритъм и навици, за да се организират по-добре за новата ситуация. Или направо да изберат ваксината, като единственото сигурно превантивно средство срещу коронавируса.

Този казус стана поредният типичен пример как самата липса на предварителна комуникация, която да посрещне очакванията на масовата публика, може да доведе до напрежение и комуникационна криза.

3. Комуникациите на политическите сили

Политическата криза и свързаните с нея липса на реформи и овладяване на институциите, се наложи да бъде решена чрез поредица от избори. Новите партии не успяха през първите два парламента за годината да сформират стабилно мнозинство, с което да управляват и се стигна до трети парламентарни избори, съчетани с редовни президентски.

Неспособността на някои от политическите сили, особено ПП „Има такъв народ“ (ИТН), да разберат какво искат избирателите от тях, както и неумението им да комуникират правилно и адекватно да предават идеите си, за да спечелят повече поддръжници, удължи агонията през два поредни едномесечни парламента. Това предопредели резултата им през ноември 2021 г. Техният шумен провал през есента трябва да бъде за урок на всички политици. Вероятно това е било част от анализа на „Продължаваме промяната“ за демонстрация и следване на нов начин на политическа комуникация: спокойно, без апломб (докато не спечелят), с диалогичност и изграждане на мостове предварително, с възпитано поведение и език.

4. Комуникационната реакция на бившите управляващи

Служебният кабинет започна да прави сериозни разкрития за проблеми и схеми при предишните управляващи, включително и смущаващи зависимости в уж независими институции и регулатори. На този фон те – основно ГЕРБ – предприеха доста странна атакуваща стратегия. Наред с оправданията си и отричането и вместо да опитат да действат конструктивно, те започнаха безогледно и безпринципно да атакуват и най-малките грешки на опонентите си. Преувеличавайки всеки пропуск, подигравайки се на всяка дума, оспорвайки всяка идея, предишните управляващи от средата на годината не се държат като конструктивна опозиция, за каквато се представят.

Да, подобно поведение може да отмести комуникационния фокус от действията им. Но на дългата права на годините пред обществото ни това може да е деструктивно, защото поставя под съмнение причинно-следствените връзки и цивилизационния ни избор да сме част от западната демокрация, където законът важи еднакво за всички.

5. Фалшиви новини и конспиративни теории

Както и предишната година, липсата на адекватна, последователна и консистентна комуникация от страна на правителство, институции и учени, неизбежно води до объркване, повишаване на тревожността и рязко намаляване на доверието в действията на

институциите. Развитието на конспиративните теории стана толкова голямо, че на моменти заглушаваха гласа на разума. Анализатори посочват, че „така е навсякъде по света, където има ерозия на доверие в институциите“.

Сериозен разговор е необходим за „свободата на мнение“, за хипотезите в науката и кога журналистите трябва да ги публикуват в търсене на сензации, за скриването зад „ние цитираме този човек, пък дали говори глупости, не знаем и не можем да носим отговорност“. Възможна препоръка към правителството е да намери подход към социалните мрежи за по-адекватни мерки и мониторинг на съдържанието в тях, както и разбиране на алгоритмите им, за да може да се предпази обществото от вируса на дезинформацията. А вече има стотици примери, че тя – дезинформацията – отнема животи (преди и след пандемията).

Нужно е също Министерство на образованието и науката да получи по-сериозна подкрепа за работа с учители и директори – и оттук с ученици и родители, за да могат всички да разпознават конспиративните теории и дезинформацията. Съществуват редица платформи за проверка на факти и новини, които могат да се ползват в часовете, при обучения на учители в училища и детски градини, както и при преподаватели във висши училища. Медийната грамотност или четенето с разбиране на интернет съдържание трябва да стане приоритет максимално бързо.

6. Комуникационното поведение на Прокуратурата на Република България

За поредна година Прокуратурата играе особена роля в българското общество. Вместо да еволюира и да налага спазването на законите, тя не се поддаде на реформи и така събра достатъчно голямо недоверие. Обществените очаквания към нея се огромни и са свързани с пълна прозрачност на процедурите по спазване върховенството на закона, а не с „лични усещания“ и отказ от разследване на висши представители на определена партия. Загадка ще остане как миналата година едно чекмедже и едни снимки не представляваха интерес за разследване, а през последния месец изведнъж „личното усещане“ се промени.

Комуникационните похвати, демонстрирани от ръководената институция от Главния прокурор, са по-близки до политическите партии, отколкото до независими институции, които са призвани да прилагат закона. Истерични пресконференции, които на практика представляваха донякъде гладко изчитане на предварително подготвена реч, преувеличаване на всеки опит за обратна връзка, пресилено реагиране на всяко чуждо публично изказване, даже липса на опит за обяснение на процедурите, по които се работи, са само част от комуникационния инструментариум, достоен за едни други времена и други политически реалност.

Шестте комуникационни предизвикателства, които имат потенциал да се развият в кризи през 2022 г. са:

1. Поведението на управляващата коалиция

2. Ваксината срещу COVID-19 и информационната кампания

3. Проблемите през последните 12 години

4. Кризата в здравната система и в администрацията

5. Имиджът на България в ЕС

6. Фалшиви новини и конспиративни теории

За финал от Центъра за анализи и кризисни комуникации припомним отново, че от комуникационна гледна точка се намираме в непознати води и в силно напрегнати времена. Ученето няма как да спира в конкретна точка от живота, била тя края на средно или висше образование. Реалността на 21 век е, че светът се променя и усложнява с нарастващи темпове. Чрез постоянно учене от средата, от анализи и от чужд опит, комуникатори, политици и всички заинтересовани страни, могат да изградят по-добре подготвени и функциониращи системи и общества.

Това необходимо, но недостатъчно условие, стои в основата на общото ни преминаване – заедно и с добра комуникация – през неизвестното и кризите. Защото липсата на комуникация често ражда чудовища.

Подобни новини

Back to top button